В бр. 66 на „Държавен вестник” от 01.08.2023 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Търговския закон1. С него се създаде изцяло нова за българското търговско право дружествена форма: дружество с променлив капитал (ДПК). Именно до него ще се отнася по-нататъшното изложение на настоящата статия, като същата не претендира за изчерпателност, а има единствено за цел да маркира някои от по-интересните моменти, характеризиращи новото дружество.
С въвеждането на новата правна форма се цели да се отговори на нуждите на иновативните и ориентирани към растеж стартъп компании. Това са компании, чиято основна цел е създаването и разработването на иновативен продукт или услуга, създаващи потенциал за бърз растеж. Създават се от предприемачи и се подпомагат финансово с инвестиции от трети лица. Тяхното успешно развитие изисква улеснен достъп до финансиране и адекватна защита на инвестираните средства, съчетани с гъвкавост и оперативност в управлението и свобода в определянето на дружествената структура и организация.
Нормативната уредба до изменението на закона не отговаря в пълна степен на тези нужди. Така например, акционерното дружество би могло да предложи инструменти за набиране на финансиране, но високият му начален капитал и условията за структуриране и функциониране на органите му на управление се явяват сложни и скъпи за малките компании в началния етап на тяхното развитие.
Новото дружество с променлив капитал е замислено да съчетава в себе си свободата на влизане и излизане, каквато чистото капиталово дружество предлага, с достъпността при учредяване и персоналния характер, присъщи на най-разпространената до момента дружествена форма: дружеството с ограничена отговорност.
Какви характерни особености има ДПК?
Обстоятелството, че новата правна форма е подходяща за реализирането на предприемачески проекти и стартиращи компании, е отчетено в разпоредбата, предвиждаща, че дружество с променлив капитал може да е само предприятие, което има средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и годишен оборот, който не превишава 4 млн. лв., и/или стойност на активите, която не превишава 4 млн. лв. Ако ДПК престане да отговаря на тези изисквания, то трябва да се преобразува в капиталово дружество в срок до края на следващата финансова година. В противен случай то се прекратява от окръжния съд по седалището на дружеството по иск на прокурора.
Както е видно и от наименованието, новият тип дружество ще има променлив капитал. Променливият капитал има стойност, но не е устойчива величина и всяка година може да бъде с различен размер - същият се установява с решение на редовното годишно събрание при приключване на съответната финансова година. Във връзка с това е важно да се отбележи, че не е предвидено изискване размерът на капитала да бъде посочен в дружествения договор, нито да бъде вписан в търговския регистър, респ. при промяна същият няма да подлежи на актуализиране в договора и по партидата на дружеството, както е при капиталовите дружества в случаите на увеличаване или намаляване на техния капитал.
Обстоятелството, че размерът на капитала не подлежи на вписване в търговския регистър, не означава, че съдружниците ще отговарят лично и неограничено за задълженията на дружеството, а единствено, че няма да са подчинени на правилата за поддържане на капитала. Дружеството ще отговаря за своите задължения единствено с имуществото си, както е и при капиталовите дружества.
Новото дружество е базирано на и съчетава много решения, познати при другите дружествени форми, като в правната му уредба са заимствани най-подходящите за стартъп компаниите правни елементи. Поради тази причина най-лесният начин за открояване на някои от специфичните му черти е да се направи съпоставка с другите видове дружества, като се посочат някои от по-интересните от практическа гледна точка прилики и разлики между тях:
За разлика от дружеството с ограничена отговорност съдружниците в ДПК няма да бъдат посочвани поименно по фирмената партида в търговския регистър2, а информация за тях ще се съдържа в книгата на съдружниците, която ще се води от управителния орган на дружеството. Прехвърлянето на дялове също няма да подлежи на вписване в търговския регистър, като освен това са създадени и допълнителни условия за бързо и лесно прехвърляне на дялове, сред които свободно прехвърляне без необходимост от съгласие на общото събрание и възможност за уговаряне на обикновена писмена форма на договора за прехвърляне без необходимост от нотариална заверка на подписите.
Горепосочените разлики от ООД представляват сходства на ДПК с акционерното дружество, включително по отношение на възможността да се издават дружествени дялове с особени права (привилегии), образуващи отделни класове. Съществуват обаче и немалко разлики от АД, като например възможността в дружествения договор да се уговори дружеството да се управлява и представлява от управител, а не от управителен съвет.
Възможността дружеството с променлив капитал да се учредява от едно лице го доближава до капиталовите дружества, но в неговата уредба се наблюдават и немалко прилики с персоналните дружества. Така например, наследяването на дялове при смърт на съдружник е уредено по много сходен на събирателното дружество начин3, като е предвидена възможност за уговаряне в дружествения договор на отклонение от законовото правило. Изрично е предвидено също така, че когато дружество с променлив капитал участва в преобразуване, за него ще се прилагат правилата за персоналните дружества.
При новия тип дружество е засилено приложението на електронните средства за комуникация. Предвидена е възможност свикването на общо събрание да може да се извършва с покана, изпратена чрез електронни средства с изрично потвърждение за получаването, респ. писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, да могат да се предоставят посредством осигуряване на пълен достъп до тях по електронен път - чрез публикуване на интернет страницата на дружеството или чрез електронна поща. Провеждането на ОС също може да се осъществи чрез използване на електронни средства посредством предаване в реално време на общото събрание или по друг предвиден в закона начин. Предвидено е също така, че протоколът от заседанието на ОС може да се води на електронен носител.
Кога ще мога да регистрирам ДПК?
Новата нормативна уредба е приета и публикувана, но дружества с променлив капитал ще могат реално да бъдат регистрирани от пролетта на 2025 г.4 Този немалък период от време е предвиден, за да може Агенцията по вписванията да осигури техническа възможност за прилагане на закона, респ. за вписване на обстоятелства относно новия вид дружество.
Междувременно Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел беше приведена в съответствие със законовите изменения5, като се създаде приложение към чл. 6, ал. 1 от наредбата по образец № А19 за дружеството с променлив капитал и се посочиха необходимите документи, които се прилагат към заявлението, с което се иска първоначална регистрация на дружеството или вписване на промени за него.
Законодателната инициатива за модернизиране на нормативната база в областта на действащото дружествено право е добре обоснована от гледна точка на преследваните цели, а именно създаването на благоприятни условия за развитие на стартъп компаниите и предприемачеството в страната. Практиката ще покаже дали и доколко дружеството с променлив капитал ще се превърне в предпочитана от стартиращите компании форма за извършване на търговска дейност.
1 Вж. ЗИДТЗ в уебсайта на Държавен вестник
2 За дружествата с променлив капитал би могло да възникне задължение да обявят действителните си собственици. За повече информация по този въпрос бихте могли да прочетете статията от Новини Нов закон задължава фирмите да обявят своите действителни собственици.
3 За допълнителна информация по този въпрос бихте могли да прочетете Блог статията Особености при прекратяване на членство в събирателно дружество, както и отговорите на публикуваните към нея въпроси.
4 Статията е обновена на 08.07.2024 г. във връзка с изменение на Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (в сила от 31.03.2025 г.).
5 Статията е обновена на 29.03.2024 г. във връзка с изменение и допълнение на Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (в сила от 30.06.2024 г.).