На 27.03.2018 г. в бр. 27 на „Държавен вестник” беше обнародван новоприетият Закон за мерките срещу изпирането на пари1 (ЗМИП). С новия закон се въвеждат изисквания на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, като неговата основна цел е насочена към постигане на по-голяма ефективност в превенцията на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари – посредством определянето на различни мерки, сред които: комплексна проверка на клиентите, събиране, изготвяне и съхраняване на документи и друга информация, разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти и др.

В новия закон е отчетена и необходимостта от точна и актуална информация за действителните собственици като ключов фактор при разкриването на престъпления с оглед на възможността самоличността на дадено лице да бъде скрита зад дружествена структура. Именно до действителните собственици ще се отнася по-нататъшното изложение на настоящата статия – с акцент върху задължението на фирмите да предприемат действия по обявяване на техните действителни собственици в Търговския регистър.

Легална дефиниция на понятието „действителен собственик” е дадена в § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП – същата е подробно разписана (включително по отношение на понятията „пряко притежаване”, „косвено притежаване”, „контрол” и др.) с цел внасяне на яснота при тълкуването и улесняване прилагането на разпоредбите. За повече подробности бихте могли да се запознаете с пълния текст на дефиницията, достъпен посредством публикувания в края на статията линк към уебсайта на Държавен вестник.

Идентифицирането на действителните собственици и проверката на тяхната идентификация са предвидени като част от комплексната проверка на клиентите и са уредени в Глава втора, Раздел VI на ЗМИП.

Сред основните промени в досега действащия режим по идентифициране на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация е изричното формулиране на задължение за всички учредени на територията на България юридически лица и лицата им за контакт да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. В този смисъл е и разпоредбата на новия чл. 65а от Търговския закон – по отношение на търговските дружества.

Предвидено е информацията и данните за действителните собственици да се вписват по партидите на учредените на територията на България юридически лица – вписването по отношение на фирмите следва да се извърши в Търговския регистър, като за производството, редът и сроковете за вписването на съответните обстоятелства се прилага Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

На вписване подлежат следните данни:

Идентификационните данни за действителните собственици – физически лица, включително: имената, гражданството, единният граждански номер, датата на раждане (ако липсва ЕГН), държавата на пребиваване (ако е различна от България или от държавата по гражданството);

Данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление и идентификационните данни за представляващите лица;

Идентификационните данни на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на България, когато по партидата не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на България законен представител.

Данните се вписват съгласно декларация (Декларация по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари), чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на ЗМИП – декларацията е по образец съгласно Приложение № 3 към чл. 38 от правилника. Заявяването на съответните обстоятелства за вписване в Търговския регистър се извършва посредством използването на заявление по образец Б7 (Заявление за вписване на обстоятелства относно действителни собственици)2. Лицето за контакт, което ще бъде вписано (когато е приложимо), следва да предостави нотариално завереното си съгласие за това.

С важно практическо значение е отговорът на въпроса: всички фирми ли са задължени да декларират своите действителни собственици?

Не, не всички фирми са задължени да обявят действителните си собственици – това следва от предвиденото в ал. 5 на чл. 63 от ЗМИП изключение3, съгласно което учредените на територията на България юридически лица, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване действителните си собственици, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им; когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица, задължението възниква: 1. ако действителните собственици не са вписани като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица, учредени на територията на България, или 2. ако тези юридически лица не са учредени на територията на България.

Горното означава, че на практика задължението за вписване в ТР на действителни собственици ще възникне най-вече за фирмите, които са акционерни дружества или са собственост (пряко или непряко) на акционерни дружества или на чуждестранни юридически лица.

Какъв е крайният срок за обявяване на действителните собственици?

Съгласно § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМИП Агенцията по вписванията осигурява възможност за вписване в Търговския регистър на данните относно действителните собственици на фирмите в срок до 31 януари 2019 г.4 – в срок до 4 месеца от изтичането на този срок фирмите, за които се прилага изискването за вписване на данни, следва да подадат съответното заявление.

Задължението за обявяване на действителните собственици следва да се изпълнява и след изтичането на горепосочения срок – от фирми, за които съответните предпоставки възникват в определен по-късен момент (например, при приемане на нов съдружник-чуждестранно юридическо лице в процедура по увеличаване на капитала на дружество с ограничена отговорност или при преобразуване чрез промяна на правната форма на ООД в АД, когато тези процедури са осъществени след изтичането на горепосочения краен срок).

На вписване подлежи и всяка промяна във вече вписаните обстоятелства относно действителните собственици.

Бележки:

1 Вж. текста на новоприетия закон в уебсайта на Държавен вестник

2 Същият образец на заявление се използва за вписване на обстоятелства и по други закони – за повече информация бихте могли да прочетете статията от Новини Офшорните компании обект на законова регулация.

3 Статията е обновена на 13.05.2019 г. във връзка с изменение на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП (в сила от 07.05.2019 г.).

4 Статията е обновена на 20.11.2018 г. във връзка с изменение на § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗМИП (в сила от 01.10.2018 г.).