В практиката си често получавам запитвания, отнасящи се до събирателните дружества (СД) и произтичащи най-вече от необходимостта да се извършат или отразят промени в персоналния им състав. Много често тези запитвания са свързани с теми, разкриващи множество специфични моменти – най-вече в сравнение с по-разпространените сходни хипотези при дружествата с ограничена отговорност (ООД).

В много от случаите липсва достатъчна законова яснота, а често и безпротиворечива съдебна практика, която да компенсира това. Не са малко и случаите, при които застъпени в правната литература разбирания по някои от релевантните въпроси не се възприемат в практиката нито на Агенция по вписванията, нито в тази на съдилищата.

Целта на настоящата статия е да изложи някои от по-интересните въпроси, като предложи коментар на някои от свързаните с тях спорни или недостатъчно ясни моменти.

Промени в персоналния състав

При ООД е много често срещана и широко използвана хипотезата на прекратяване на членство в дружеството посредством прехвърляне на дялове. Съществува ли такава възможност при събирателните дружества? Отговорът е „Не”, като това следва от правната природа на събирателните дружества. Последните са типичен представител на т. нар. персонални дружества (за разлика от ООД, които спадат към капиталовите дружества) – при тях основна роля има доверието между съдружниците с оглед на личните им качества и личното участие на съдружниците в дружествените работи е от съществено значение за самото дружество. По тази причина дяловете на съдружниците са непрехвърлими.

Горното не означава, че е невъзможно настъпването на промени в персоналния състав на СД. Такива биха могли да настъпят при приемането на нов съдружник или при прекратяване на участието на досегашен съдружник.

Приемането на нов съдружник следва да се приеме за допустима възможност. Такъв извод се налага директно от текста на Търговския закон (ТЗ), който в чл. 92 говори за встъпване в съществуващо дружество. За встъпване се говори и в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ТЗ, предвиждаща право на наследниците на починал съдружник да го заместят като такъв в СД. Желаещите да станат съдружници следва изрично да заявят в писмен вид искането си за това, като по отношението на наследниците е предвиден срок от 3 месеца от откриване на наследството. Важно е да се има предвид, че ТЗ предвижда, че встъпващият в съществуващо дружество съдружник отговаря наравно с другите съдружници за всички задължения на СД.

Считам, че встъпването на нов съдружник изисква съгласието на всички съдружници за това – с него ще се определи и вноската на встъпващия съдружник (когато е приложимо), който ще следва също така да приподпише дружествения (учредителния) договор или анекс към него (с нотариално удостоверяване на подписа). В специалната хипотеза на встъпващи наследници интерес представлява и въпросът дали съдружниците са задължени да приемат наследниците, в случай че не желаят това. Мнението ми е, че законовият текст не следва да се тълкува в такава насока – на съдружниците би следвало да се признае възможността да уговорят в дружествения договор отклонение от законовата норма по отношение на задължението им да приемат за съдружници наследниците, желаещи да встъпят като такива.

ТЗ не съдържа конкретни правила относно напускането на СД от страна на съдружник с едностранно волеизявление. Считам, че прекратяването на членството на съдружник чрез неговото оттегляне следва да се приеме за допустима възможност – такъв извод логически следва и от текста на ТЗ, който в чл. 98, ал. 2 говори за „напускането на съдружника”. Желаещият да напусне дружеството съдружник следва да подаде молба за освобождаването му като такъв. Ако процедурата по напускане не е изрично уредена в учредителния договор, то тогава считам, че към желанието на напускащия съдружник следва да се добави съгласието на останалите съдружници. Не би следвало обаче да има пречка съдружниците да предвидят в учредителния договор, че съгласие няма да е необходимо и едностранното волеизявление на съдружника за оттегляне от СД ще породи ефект след изтичането на определен срок за предизвестие.

Членството на съдружник би могло да бъде прекратено и на други основания. Изключването е такова друго основание, като специфичното при него в хипотезата на събирателно дружество е това, че като прекратително основание може да се реализира само и изключително по съдебен ред. Участието на съдружник може да бъде прекратено и при изплащане от страна на останалите съдружници на негово задължение, което е станало причина за налага на запор върху ликвидационния му дял в дружеството.

Прекратяване на събирателно дружество

Прекратяването на членството на съдружник по правило води до прекратяване на СД. Това е израз на персоналния характер на събирателното дружество, което се създава с оглед на личността на съдружниците. В чл. 97, ал. 1 от ТЗ е предвидено изключение от това правило, което изключение осигурява възможност за продължаване на дружеството независимо от прекратяването на членството на някой от съдружниците. За да се предотврати прекратяването на СД, е необходимо това като възможност да бъде изрично предвидено в учредителния договор. Липсата на такава уговорка ще доведе до прекратяване на дружеството, поради което е желателно с цел избягването на излишни усложнения съдружниците да уговорят изрично последиците от прекратяването на членството на съдружниците.

Според мен, не би следвало да има пречка съдружниците да решат (с единодушие) да продължат дружеството и след самото настъпване на прекратяването на членството на съдружник. В правната литература е възприето такова разбиране, но съгласно част от съдебната практика с такова последващо съгласие не може да се продължи СД.

За да се продължи дружеството, е необходимо да останат поне двама съдружници – това следва от естеството на събирателното дружество, което не може да приеме формата на еднолично дружество (както е например при ООД). Принципно, това би следвало да препятства и възможността за предприемане на действия по преобразуване на дружеството в ЕООД с цел избягване на прекратяването на СД. Съществуват обаче съдебни решения, които възприемат като допустима такава възможност – това би могло да доведе до промяна на практиката на Агенция по вписванията да постановява откази по заявления относно такива хипотези на преобразуване.

В полза на всеки от съдружниците чл. 94 от ТЗ предвижда право с едностранно волеизявление да поиска прекратяване на дружеството, когато последното е образувано без срок. Правото на прекратяване на дружеството изисква 6-месечно предизвестие, което следва да се отправи до всички съдружници в писмена форма. Според мен, би следвало да се допусне възможността при отправено предизвестие останалите съдружници да вземат решение да освободят съответния съдружник, като по този начин избегнат прекратяването на СД.

Имуществени последици

При прекратяване на членството си в СД съдружникът придобива правото да получи дял от имуществото и годишната печалба на дружеството за времето до прекратяването на членството. В това отношение са налице съществени различия с ООД. Същите са изяснени подробно в актуалната съдебна практика на ВКС1 и се отнасят основно до начина, по който следва да бъде определен размерът на дела на напуснал/починал съдружник от имуществото на събирателно дружество в случаите по чл. 97, ал. 2 от ТЗ.

За разлика от разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, която предвижда имуществените последици при прекратяване на членственото правоотношение със съдружник в дружество с ограничена отговорност да се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, разпоредбата на чл. 97, ал. 2 от ТЗ не урежда начина, по който следва да се уредят имуществените последици при напускане/смърт на съдружник в СД и по който да се определи стойността на дела на напускащия/починалия съдружник от дружественото имущество.

Изхождайки от правната природа на събирателното дружество и от съдържанието и целта на правото по чл. 97, ал. 2 от ТЗ, както и съобразявайки сходството с правото на ликвидационен дял, съдът приема, че стойността на дела на напускащия/починалия съдружник в хипотезата на чл. 97, ал. 2 от ТЗ следва да се определи на база притежаваното от дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение чисто имущество, остойностено по действащите към същия момент пазарни цени.

Бележки:

1 Решение № 113/14.08.2017 г. по т. д. № 1407/2016 г., ВКС, ТК, Второ отделение – вж. решението в сайта на Върховния касационен съд

2 Статията е обновена на 13.10.2017 г.