На 04.08.2017 г. в бр. 63 на „Държавен вестник” беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)¹. Сред по-значимите промени е изменението на чл. 19 от ДОПК – „Отговорност на трето лице”. С бр. 92 от 17.11.2017 г. на „Държавен вестник”² бяха извършени и на някои допълнителни изменения на посочената разпоредба.

Разпоредбата на чл. 19 от ДОПК регламентира отговорността на трети лица за непогасените публични задължения на задължените лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК – юридически лица, които са носители на задължението за данъци и/или задължителни осигурителни вноски или лица, които са задължени да удържат и внасят същите. Посочената разпоредба има за цел да осигури събирането на непогасените задължения на дружествата-длъжници, което е осуетено вследствие на недобросъвестни действия на трети лица, чрез регламентиране на имуществената отговорност на последните.

В практиката са констатирани различни случаи на осуетяване на възможността да бъдат събрани задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски на дружества чрез недобросъвестни действия, при които имуществото на дружеството се намалява или обременява по начин, че то не може да изпълни възникналите данъчни или осигурителни задължения.

Измененията на чл. 19 от ДОПК се извършват с цел усъвършенстване и подобряване на ефективността на прилагането на съществуващата уредба, както и оптимизиране на производството и ясно дефиниране на обективните и субективните предпоставки, които следва да бъдат доказани, за да бъде ангажирана субсидиарната отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК.

По-конкретно, измененията са в следните насоки:

А. Разширява се кръгът на лицата-субекти на отговорността за непогасен чужд дълг, чрез включването в обхвата й на:

собствениците на капитала за определени недобросъвестни действия, извършени по решение на управителния орган, взето въз основа на техния глас;

лицата, действащи в съучастие с дружеството-длъжник;

лицата, извършващи функции на управление, без да са формални органи на управление.

Скритото съучастие е институт на търговското и гражданското право. В данъчното право обичайно чрез фигурата на подставеното лице скритият съучастник ползва права, като кумулира несъбираеми данъчни и осигурителни задължения, на които формално не е титуляр. Регламентирането в ал. 8 цели основно по-голяма яснота и безспорност на производствата, тъй като и до момента на измененията съществуваше възможност за извеждане по тълкувателен път на основание за приложение на отговорността на скрития съучастник.

Практиката при осъществяване на данъчни или осигурителни злоупотреби често е свързана с използване на лице, което е формално вписано като управител, като същото е без лично имущество. Фактически дейността се осъществява от упълномощени лица, които изцяло осъществяват управлението и дейността на предприятието. По силата на ал. 12, чрез приравняването им на прокурист и търговски пълномощник, законът изрично регламентира отговорността на тези лица за действията по ал. 1 и 2.

Б. Разширява се кръгът на действията или бездействията, предпоставящи реализирането на отговорността, като се включват:

получаването на средства, представляващи скрито разпределение на печалбата;

разпореждане с дялове или акции на свръхзадължено или неплатежоспособно лице при знание за свърхзадължеността или неплатежоспособността³.

Извършването на скрито разпределение на печалбата е обстоятелство за реализиране на отговорността по чл. 19 от ДОПК по отношение на лицата, извършили плащането, и преди изменението на нормата – въведеното с изменението й основание за реализиране на отговорност на трето лице за чужд дълг е по отношение на лицата, получили плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата.

Нормата на ал. 5 не съдържа рестрикции, които да препятстват свободното разпореждане с акции и дялове на добросъвестните съдружници и акционери – тя е насочена единствено срещу недобросъвестни съдружници и акционери, които с действията си целят да запазят по неправомерен начин търговската си репутация, което предпоставя възможността им за предприемане на последващи стопански начинания, без на третите лица да е известно действителното положение.

В. Въвеждат се доказателствени правила за приложението на отговорността – чрез въвеждане на презумпции за недобросъвестност.

Предвид обстоятелството, че субективното отношение на лицата е трудно доказуемо, законът предвижда въвеждането на необорими презумпции за недобросъвестност. За действията от увреждащ имуществото на дружеството характер и имащи причинно-следствена връзка с невъзможността да се събере дългът, извършени извън посочените от презумпцията параметри, презумпцията не действа – в тези случаи наличието на недобросъвестно поведение на лицето подлежи на доказване по общия ред на ДОПК.

Считам, че принципно е обосновано да се предвиждат законови мерки за защита срещу лица, които недобросъвестно пречат на успешното събиране на публични задължения на дружеството. Важно е обаче да не се стигне до нарушаване на основополагащата концепция за ограничената отговорност, което от своя страна може да доведе до други негативни последици, като възникване на неоправдани пречки за прехвърляне на дялове и акции, ограничаване на свободното движение на капитали и др. Практиката ще покаже дали и доколко е намерен справедлив баланс между фискалния интерес на държавата и интереса на бизнеса и икономиката.