Много често при учредяването или увеличаването на капитала на търговските дружества се внасят непарични вноски (апортни вноски, апорт) – обикновено с предмет вещно право върху недвижим имот. Търговският закон (ТЗ) изисква дружественият договор, съответно уставът, да съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска (нейния вид и всичките й индивидуализиращи белези), паричната й оценка и основанието на правата на вносителя; за повечето дружества непаричната вноска се вписва и в Търговския регистър (ТР) по тяхната партида, за което е предвидено специално Поле № 33 „Непарична вноска” (вид/описание и стойност на вноската).

Също толкова често впоследствие дружествата се разпореждат с придобитите посредством апорта имоти – например, чрез продажба. Това от своя страна поражда много важни и интересни въпроси относно вече извършените вписвания и отразявания на апортната вноска в ТР и устройствените актове. Обикновено търговците желаят заличаване на описанието на апорта, но каква е практиката на Агенция по вписванията по този въпрос?

Според моите наблюдения в повечето случаи Агенция по вписванията постановява откази по заявления, с които се иска заличаване на вписаната в ТР непарична вноска.

Мотивите обикновено се свеждат до това, че заличаването на вписаната непарична вноска е обстоятелство, което не е предвидено в закона като подлежащо на вписване – вписването на непаричната вноска само удостоверява, че към даден момент капиталът на едно капиталово дружество е бил формиран чрез непарична вноска. Приема се, че осъществените отчуждителни сделки с имуществени права, предмет на апорт, съставляват промени в патримониума на дружеството, но нямат отношение към вече осъщественото покритие на дружествения капитал и не подлежат на вписване в ТР.

Не е по-различно положението и в случаите, при които заличаването се заявява заедно и като част от процедура по намаляване на капитала. Последното няма пряка връзка с вече осъществения апорт. Това е така, защото отчуждаването на апортиран в дружеството имот в общия случай не налага предприемане на действия по намаляване на капитала – например, при продажба в имуществото на дружеството ще постъпи продажната цена, която ще компенсира стойността на продадения актив.

Дори когато се стигне до необходимост от намаляване на капитала, такава пряка връзка отново липсва, защото капиталът е цифрова величина и при намаляването му за дружеството може да възникне задължение, но то не е за връщане на имота, а за заплащане на определена сума. Във връзка с последното е важно да се посочи, че няма регламентиран законов ред за т. нар. „връщане на внесена непарична вноска”, „обратен апорт” и др. под.

Съдебната практика преобладаващо възприема като правилни и законосъобразни мотивите и отказите на длъжностните лица към АВп¹. Съществуват и решения в обратния смисъл, но те са сравнително редки и на този етап следва да се приемат по-скоро като израз на изолирана практика.

В редица съдебни решения се допуска заличаването на апортната вноска, но същите са постановени при различни хипотези и обстоятелства; тези решения биха могли най-общо да се обособят в две групи.

В първата група решения се приема, че заличаването на вписана непарична вноска е допустимо при установена липса на валидно прехвърляне на права – поради нищожност, унищожаемост или поради непротивопоставимост на сделката на действителния собственик на предмета на апорта.

Втората група случаи се отнася до заличаване на вписването в резултат на успешно проведен иск с правно основание чл. 29 от Закона за търговския регистър – относно установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.

Склонен съм да се съглася с повечето от изложените по-горе аргументи, отричащи възможността за заличаване на апортните вноски от Търговския регистър. Причината за това е, че вписването в ТР има важно значение – внасянето на недвижим имот в собственост на търговско дружество представлява смесен фактически състав, като вещното действие за правото на собственост настъпва с вписването на апорта в ТР (конститутивен ефект).

Независимо от това, не може да се отрече напълно, че стремежът на търговците да заличат описанието на апортните вноски във връзка с последващата продажба на съответните имоти е до голяма степен оправдан от гледна точка на техния интерес. Това е така, защото незаличаването на апортната вноска създава привидност относно обстоятелството, че дружеството притежава имущество, което всъщност вече е станало собственост на друго лице.

Тази привидност се засилва и от факта, че вписването на дружеството (при учредителен апорт), респективно вписването на увеличението на капитала (при последващ апорт), създава презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като при разглеждане на искането за вписване длъжностното лице проверява спазени ли са специалните изисквания, при наличието на които единствено би било допустимо вписването на заявеното обстоятелство.

Предвид гореизложеното, считам, че би било желателно да се намери вариант, който да отчита интереса на търговските дружества. Такова решение може сравнително лесно да се търси на правно-техническо ниво – посредством промяна в структурата на електронната партида, доколкото информацията в нея е структурирана в полета, които от своя страна се обединяват в групи, а групите – в раздели.

Съответно, намаляването на риска от създаване на привидност може да се търси чрез отделянето на Поле № 33 „Непарична вноска” в самостоятелен раздел или др. под., който да не се визуализира в Общия статус на търговеца, в непосредствена близост до данните за размера на капитала. Като алтернативна или допълнителна опция би могло да се предвиди специално поле, в което да се отразява информация относно промени в актуалната собственост на недвижимия имот, предмет на вноската (както по принцип би могло да се направи и в самия дружествен договор или устав).