Изключването на съдружник от дружество с ограничена отговорност (ООД) е основната и най-тежка последица при неизпълнение на задълженията му. Изключването е крайна санкционна мярка, поради което към него следва да се прибягва само в крайни случаи. Такова е и разбирането на съдебната практика, поради което много често съдът уважава предявени искове с правно основание чл. 74 от Търговския закон (ТЗ) – за отмяна на решения на Общото събрание (ОС) за изключване на съдружник.

Ето защо е важно процедурата по изключване да бъде проведена внимателно, при съобразяване на всички законови изисквания и предпоставки. Това важи с още по-голяма сила предвид обстоятелството, че при иск по чл. 74 от ТЗ не ищецът, а ответникът е този, който следва да докаже юридическите факти, от осъществяването на които следва законосъобразността на взетите от ОС на търговското дружество решения.

Целта на настоящата статия е да посочи някои от най-често срещаните пропуски, включително съгласно съдебната практика, като съответно предложи и полезни предложения за тяхното избягване.

Най-честите основания за отмяна на взетите решения за изключване биха могли да се обособят в три групи.

А. Първата група основания се отнася до писменото предупреждение, предвидено като изискване в чл. 126 от ТЗ.

В случаите на изключване поради неизпълнение на неимуществени задължения отправянето на писмено предупреждение е задължително и липсата му е самостоятелно основание за отмяна на изключването. Целта на писменото предупреждение е да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на участието или неучастието му в дружествените работи, а също така представлява и известие, че дружеството би могло да предприеме действия по изключването му; с него на съдружника се предоставя и възможност да се подготви за ОС, на което ще се разглежда въпросът за изключването му, като при желание той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения и евентуално да коригира и поведението си, ако нарушението позволява това.

Предупреждението може да е материализирано в самостоятелен писмен документ, да е възпроизведено в протокол от предходно Общо събрание или да се съдържа в поканата за свикване на ОС¹ (респ., няма пречка и за едновременното изпращане на предупреждението и поканата). Задължително обаче следва да се посочат ясно и конкретно действията или бездействията на съдружника, съставляващи основание за изключване – в противен случай предупреждението ще бъде напълно формално и не би било годно да изпълни своето предназначение.

Необходимо е предупреждението да е достигнало до съдружника в предхождащ спрямо събранието подходящ срок – съдът е категоричен², че се изисква изтичане на период от време между получаването на писменото предупреждение за изключване и вземането на решението за това. Целта е да се предостави на съдружника реална възможност за подготовка на защитата му пред ОС. Все пак това изискване не следва да се довежда до крайност – считам, че с оглед естеството на вмененото на съдружника неправомерно поведение, в случаите, в които не може да се очаква преустановяване на това поведение, не може да се изисква даване на срок за поправяне, независимо от целта и смисъла на предупреждението.

Б. Втората група основания също имат отношение към процесуалната законосъобразност на решението за изключване – те са свързани с редовността на свикването на Общото събрание. Важна гаранция за законосъобразното упражняване на правомощията на ОС е съблюдаването на предвидения в ТЗ и дружествения договор ред за неговото свикване.

В писмената покана за свикването на събранието следва да бъде посочен изчерпателно и точно дневният ред – абстрактните формулировки не осигуряват пълна, точна и своевременна информация за предстоящата работа на ОС и така не позволяват на съдружника да се подготви за насроченото заседание. Законът предвижда минимален 7-дневен срок преди датата на заседанието, в който срок поканата е необходимо да бъде връчена на съдружника.

В практиката често възникват въпроси относно това как следва да се извърши и удостовери връчването на поканата. По отношение на способа за връчване на поканата в ТЗ липсва изрично предписание. Поради това следва да се приеме, че връчването може да се осъществи по различни начини – както лично на съдружника, за което той се подписва собственоръчно, така и чрез нотариална покана, по факс, по пощата или куриер (чрез писмо с обратна разписка) и др., като преценката за избор на такъв е предоставена на самото дружество. Когато обаче в дружествения договор съдружниците са предвидили конкретен способ за изпращане/връчване на поканата, този способ е задължителен за тях и именно с оглед на него следва да се преценява редовността на свикването на Общото събрание, т.е. този способ има приоритет пред всички останали възможни способи за връчване.

Считам, че в интерес на дружеството и на участващите в него съдружници е в дружествения договор да се предвидят изрично редът и условията за връчване на поканите – така биха се избегнали евентуални спорове относно редовността на свикването на ОС, респ. относно валидността на взетите от него решения.

В. Съдебната проверка обхваща не само спазването на процесуалните норми по свикването и провеждането на Общото събрание, но също и материалната законосъобразност на взетите решения по същество – дали са налице предвидените предпоставки за изключването на съдружника.

На първо място, от съществено значение е преди иницииране на процедурата по изключване дружеството да прецени дали съответните действия или бездействия на съдружника действително съставляват нарушение на предвидени в ТЗ или в дружествения договор задължения. Това не винаги е толкова ясно, колкото може би изглежда на пръв поглед.

Например, би могло да се приеме, че съответните действия на съдружника са всъщност извършени от него единствено във връзка с упражняване на функциите му на управител и съответно същите не могат да послужат като годно основание за изключването му като съдружник³. Не е съставомерно и нарушение, изразяващо се в сключването на договор за прехвърляне на дялове на трето лице без предварителното съгласие на останалите съдружници. Същото може да се каже и за действия по учредяването от съдружника на отделна фирма със сходен предмет на дейност – доколкото липсва предвидена в дружествения договор изрична забрана за това и не са налице реално засегнати имуществени или неимуществени интереси на дружеството.

В тази насока могат да се посочат и други случаи в практиката. Така например, неучастието на съдружник в подготовката на изискуемите се документи във връзка с бъдещ кредит на дружеството, налагащ също и даването на лични обезпечения от съдружниците, не съставлява отказ за съдействие за осъществяване дейността на дружеството по смисъла на закона. Това е така, защото в обема на дължимото от ограничено отговорния съдружник поведение по оказване на съдействие не се включва полагането на такава грижа, която е несъвместима с членствените му права, предвидени в ТЗ и дружествения договор, и която би довела до ангажирането му спрямо дружествените кредитори извън поетия с конкретното дялово участие риск от дейността на ООД.

Второ, много често подценяван остава въпросът за необходимостта от доказване на неправомерното поведение. Съдът ще уважи предявеният конститутивен иск по чл. 74 от ТЗ винаги когато липсват достатъчно доказателства за установяване на самото нарушение дали фактически е извършено – въпреки че последното би могло да съставлява проява на годно основание за изключване.

Ето защо е препоръчително провеждането на процедурата по изключване да бъде обезпечено с надлежни доказателства, а не да се основава на прибързани решения, много често произтичащи от влошени вътрешни отношения между съдружниците.